Изграждане на система за локално парно отопление

Изграждането на локално парно отопление независимо дали е с котел, камина  или с печка следва няколко определени етапа:
1. Изчисляване на водната риза и радиаторите в зависимост от площта, която ще се отоплява.
2. Изготвяне на схема и типа на инсталацията (отворена или затворена).
3. Избор на вида на тръби и тяхното сечение.
4. Пробно пълнене, обезвъздушаване и проба на инсталацията.
Когато е необходимо да се отопляват няколко етажа, тогава може да се избере и затворен тип система. При нея загубите на топлина са по малки .

 Избора на уреда, който ще изберете общо взето зависи от горивото, което ще използвате.
Камините, които са с метални камери например не са много подходящи за горене на въглища. Въглищата развиват много висока температура, при което се получава сгруя. Също така от високата температура ламарината на водната риза, на която и да е камина се раздува и амортизира по – бързо.
Изчисляването на мощността спрямо квадратурата се прави като се вземе под внимание вида на жилището- дали е санирано и с каква дограмае:
1. Прието е за санирано жилище със стандартна височина 2,5м. – 2,7м. отопляващата мощност за един кв. метър да е 150W.
2. За жилище, което не е изолирано тази мощност е 210W за кв. метър.
3. За средно (частично) изолирано жилище приемаме стойност около 180W за кв. метър.
При избора на радиатор трябва да се вземе под внимание мощността му. Желателно е да се избере по мощен радиатор за дадено помещение, за да не се получи недостик на мощност.
Радиаторите, които могат да се използват са следните:
1. Панелни (стоманени)
2. Алуминиеви
3.Чугунени
Добре е да се предвиди запас от около  10% за „пасивна мощност“,  за да не разчитаме на максималната мощност на водната риза, а да се съобразим с номиналната (реална) мощност.

 Тръбите, които препоръчвам да се използват са многослойните тръби (PEX-AL-PEX).
Важно е да се знае, че сечението на тръбата, която захранва колектора трябва да бъде с диаметър  1“ или 3/4“ минимум. Захранващата колектора тръба, която излиза от камината е задължително да бъде медна или стоманена. Поцинкованите тръби също стават, но при употреба на вода за водната риза – антифриза взаимодейства с цинка и ускорява корозията на металните части в системата.
1. От колектора до радиаторите се използват тръби с по – малко сечение – Ф16 мм за близките радиатори и Ф20 мм за по – далечните.
2. Тръба със сечение Ф16мм може да пренесе до 3200W.
3. Тръба със сечение Ф20мм може да пренесе до 5400W.

 Следва избора на флуид:
1. Вода – използва се за инсталации, които се използват постоянно и не се източват често. Освен това водата след няколко часа работа се „умъртвява“- съдържанието на кислород  е минимално, което намалява корозията на металните части на инсталацията.
2. Антифриз (етилен гликол)- използва се за системи, които се ползват рядко.Освен това е силно отровен и не се препоръчва за ползване в домашна обстановка.
3. Антифриз (пропилен гликол) – много слабо отровен и годен за ползване в домашна обстановка. Освен, че антифриза не замръзва той завира при по-висока температура

 При прокарването на тръбите и монтирането на радиаторите трябва да се знае следното:
1. Монтирането на радиаторите не трябва да бъде по – ниско от 10 – 15см. от пода, защото се нарушава циркулацията на въздуха и КПД- то на радиатора.
2. Радиаторът  трябва да е добре нивелиран.
3. Тръбите трябва да са отдрязани право със специална ножица, след което отворът трябва да се калибрира с калибратор, за да пасне с фитингите.
4. Огъването трябва да се извърши със специален уред (пружина), за да не се пречупи  тръбата.
5. При полагането на тръбите в замаската или в стената е задължително те да бъдат в гофрирана тръба заради температурните разширения.

След  свързването на тръбите  и пълненето на системата е възможно прокапване, което се отстранява като се пристегне на студено. Ръчните обезвъздушители на радиаторите са  за предпочитане, а автоматичните  –  за водната риза (на бойлера, ако е със серпентина и в най  – горната част на топлата вода на камината).
Радиаторите се свързват като топлата вода влиза в горната му част и излиза от долния му край.
Пълненето е препоръчително да става от най – ниската точка на системата, а не от разширителния съд, тъй като се получава така наречената „въздушна тапа“. Тя се отстранява като се обезвъздушат всички радиатори и всички обезвъздушители по системата, както и помпата. Радиаторите трябва да се следят дали загряват равномерно и ако се налага се обезвъздушават по още веднъж при достигане на работната температура, която е 70 – 80 градуса. Недостигането на тази температура означава, че системата не е изчислена правилно. На камината (на топлата вода) трябва да има вграден чрез гилза термометър за следене на температурата на изходящата вода, както и термостат контактен или вграден по същия начин, който командва водната помпа.