Изграждане на система за локално парно отопление

Изграждането на локално парно отопление независимо дали е с котел, камина  или с печка следва няколко определени етапа:
1. Изчисляване на водната риза и радиаторите в зависимост от площта, която ще се отоплява.
2. Изготвяне на схема и типа на инсталацията (отворена или затворена).
3. Избор на вида на тръби и тяхното сечение.
4. Пробно пълнене, обезвъздушаване и проба на инсталацията.
Когато е необходимо да се отопляват няколко етажа, тогава може да се избере и затворен тип система. При нея загубите на топлина са по малки .

 Избора на уреда, който ще изберете общо взето зависи от горивото, което ще използвате.
Камините, които са с метални камери например не са много подходящи за горене на въглища. Въглищата развиват много висока температура, при което се получава сгруя. Също така от високата температура ламарината на водната риза, на която и да е камина се раздува и амортизира по – бързо.
Изчисляването на мощността спрямо квадратурата се прави като се вземе под внимание вида на жилището- дали е санирано и с каква дограмае:
1. Прието е за санирано жилище със стандартна височина 2,5м. – 2,7м. отопляващата мощност за един кв. метър да е 150W.
2. За жилище, което не е изолирано тази мощност е 210W за кв. метър.
3. За средно (частично) изолирано жилище приемаме стойност около 180W за кв. метър.
При избора на радиатор трябва да се вземе под внимание мощността му. Желателно е да се избере по мощен радиатор за дадено помещение, за да не се получи недостик на мощност.
Радиаторите, които могат да се използват са следните:
1. Панелни (стоманени)
2. Алуминиеви
3.Чугунени
Добре е да се предвиди запас от около  10% за „пасивна мощност“,  за да не разчитаме на максималната мощност на водната риза, а да се съобразим с номиналната (реална) мощност.

 Тръбите, които препоръчвам да се използват са многослойните тръби (PEX-AL-PEX).
Важно е да се знае, че сечението на тръбата, която захранва колектора трябва да бъде с диаметър  1“ или 3/4“ минимум. Захранващата колектора тръба, която излиза от камината е задължително да бъде медна или стоманена. Поцинкованите тръби също стават, но при употреба на вода за водната риза – антифриза взаимодейства с цинка и ускорява корозията на металните части в системата.
1. От колектора до радиаторите се използват тръби с по – малко сечение – Ф16 мм за близките радиатори и Ф20 мм за по – далечните.
2. Тръба със сечение Ф16мм може да пренесе до 3200W.
3. Тръба със сечение Ф20мм може да пренесе до 5400W.

 Следва избора на флуид:
1. Вода – използва се за инсталации, които се използват постоянно и не се източват често. Освен това водата след няколко часа работа се „умъртвява“- съдържанието на кислород  е минимално, което намалява корозията на металните части на инсталацията.
2. Антифриз (етилен гликол)- използва се за системи, които се ползват рядко.Освен това е силно отровен и не се препоръчва за ползване в домашна обстановка.
3. Антифриз (пропилен гликол) – много слабо отровен и годен за ползване в домашна обстановка. Освен, че антифриза не замръзва той завира при по-висока температура

 При прокарването на тръбите и монтирането на радиаторите трябва да се знае следното:
1. Монтирането на радиаторите не трябва да бъде по – ниско от 10 – 15см. от пода, защото се нарушава циркулацията на въздуха и КПД- то на радиатора.
2. Радиаторът  трябва да е добре нивелиран.
3. Тръбите трябва да са отдрязани право със специална ножица, след което отворът трябва да се калибрира с калибратор, за да пасне с фитингите.
4. Огъването трябва да се извърши със специален уред (пружина), за да не се пречупи  тръбата.
5. При полагането на тръбите в замаската или в стената е задължително те да бъдат в гофрирана тръба заради температурните разширения.

След  свързването на тръбите  и пълненето на системата е възможно прокапване, което се отстранява като се пристегне на студено. Ръчните обезвъздушители на радиаторите са  за предпочитане, а автоматичните  –  за водната риза (на бойлера, ако е със серпентина и в най  – горната част на топлата вода на камината).
Радиаторите се свързват като топлата вода влиза в горната му част и излиза от долния му край.
Пълненето е препоръчително да става от най – ниската точка на системата, а не от разширителния съд, тъй като се получава така наречената „въздушна тапа“. Тя се отстранява като се обезвъздушат всички радиатори и всички обезвъздушители по системата, както и помпата. Радиаторите трябва да се следят дали загряват равномерно и ако се налага се обезвъздушават по още веднъж при достигане на работната температура, която е 70 – 80 градуса. Недостигането на тази температура означава, че системата не е изчислена правилно. На камината (на топлата вода) трябва да има вграден чрез гилза термометър за следене на температурата на изходящата вода, както и термостат контактен или вграден по същия начин, който командва водната помпа.

ВиК Услуги София

Водопровода и канализацията са едно от най – важните неща при изграждането и ремонта на вашето жилище, но за съжаление малко хора го оценяват навреме.
Навярно много от вас са се сблъсквали с некомпетентността  на „опитни“ водопроводчици.
Неправилното изграждане на водопровода и канализацията  може да ви донесе големи неприятности, като къртене на плочки, премахване на санитария или разбиване на новата баня за отстраняване на повредата, като теч от не добре направена спойка на тръба с фитинга или много други проблеми които могат да ви докарат доста главоболия и разход на пари. 
И не напразно казват, че евтиното излиза по – скъпо. 
Много колеги за да имат работа свалят цената на услугата, но това идва от използването на евтини и ниско качествени материали.
Затова внимателно преценете на кой водопроводчик ще възложите ремонта или изграждането на водопровода и канализацията в жилището си.
Затова направете правилния избор - изберете Алфа Водопроводчик.

Изграждане или ремонт на битова водопроводна инсталация

  

Изграждането или ремонта на водопроводната инсталация е вече далеч по- лесно от преди. С използването на полипропиленовите тръби монтажът и ремонтът на водопровода се осъществява  много по- бързо, отколкото със старите поцинковани тръби.
Първата задача е да се определи  местоположението на всеки един от приборите в банята. Най- добре е да бъдат закупени предварително. Също така е важно да се знае дали ще се монтира вана или душ- кабина, типа на тоалетната чиния и къде ще се монтира бойлера. Вида на сифона също е от значение, но той спада към канализацията, а на нея ще обърна внимание в друга публикация.
Важно е да се вземе под внимание и налягането на водопроводната мрежа, примерно над 6 bar., което може сериозно да повреди инсталацията,  дори на по- късен етап. Най- лесно това може да се предотврати с монтирането на редуцир – вентил, който автоматично поддържа избрано от вас налягане в тръбите.
Полипропиленовите тръби или ППР идеално заместват старите метални тръби, защото на практика те не корозират и гаранцията им е над 40 години и то при екстремни условия. Повърхността на ППР тръбите е идеално гладка и по нея не се образуват никакви отлагания, което е причина за намаленото ниво на шум от течащата по нея вода. Тези тръби са изключително лош проводник за разлика от металните тръби, които бързо отдават топлината. Независимо, че са лош проводник на топлина не трябва да се пренебрегва използването на изолация по тръбите за топла вода. Тръби, които се намират в мазета или други подземни  помещения, които не се проветряват също трябва да се изолират, за да се предотврати конденз върху тях.
За изграждане и ремонт на битови инсталации се препоръчва използването на ППР тръби с диаметър 20 – 25мм, които са еквивалента на метални тръби с диаметър 1/2“ и 3/4“. С 20мм обикновено се изгражда хоризонталния тръбопровод, а с 25мм- вертикалните щрангове за къща с 2 до 3 етажа.
При монтажа на ППР тръбите трябва да се вземе под внимание термичното им разширение. Колкото е по- дълъг един тръбопровод и колкото температурната разлика е по- голяма, то толкова тръбите ще се удължават и свиват – в следствие на това може да се предизвика повреда. За предотвратяването на термични напрежения и повреди по водопровода се налага използването на закрепващи скоби и специални компенсатори на определени участъци с П- образна форма.
За разлика от металните тръби, които се съединяват чрез резба и съответни фитинги, полипропиленовите се свързват чрез полифузионно заваряване. Извършването на тази операция е много по- лесно от колкото нарязването на резба, навиване на калчища и други. ППР тръби не могат да се развият за разлика от металните, които могат, а удобството от това е, че при грешка тръбата се срязва и свързването продължава.
Свързването или лепенето на тръбата с фитингите се осъществява от специален апарат, чиято цена го поставя извън разумното оборудване за домашна работилница. Чрез полифузионното заваряване апаратът разтопява контактната повърхност на тръбата и тази на елемента преди вмъкването им на един в друг. Уреда разполага с комплект от втулка и дорник за всеки диаметър тръба и двете глави са покрити с тефлоново покритие, което предотвратява залепване на тръбите и полепването на частици разтопена пластмаса. Апарата позволява едновременното прикрепяне на два комплекта глави за различните диаметри тръби.
Лепенето се осъществява като тръбата и фитинга се вкарват бавно докато не опре фитинга и докато тръбата не достигне маркировката  направена предварително с молив. Стапянето продължава толкова, колкото е описано в инструкцията на дадения апарат спрямо дияметъра на тръбата. Ваденето става отново баввно без въртеливи движения, след което тръбата влиза във фитинга отново без въртеливи движения (цялата операция трябва да продължи максимум 4 секунди).
За свързването на ППР тръби с други метални елементи се използват специални свързващи елементи, на които единият край е пригоден за заваряване, а в другия е набита месингова втулка с резба (вътрешна и външна). След около 2 минути заварката е напълно изстинала.
ППР тръбите се режат със специална ножица, която реже тръбата гладко с не голямо усилие. Важното при рязането е, че тръбата трябва да легне добре върху долната челюст на ножицата иначе острието няма да я пререже под прав ъгъл.
При влагането на тръбата във фитинга е добре да се отбележи с молив колко ще трябва да влезе тръбата, а не да се работи на око. Дълбочината на отвора , и колко трябва да влезе тръбата зависят от нейния диаметър.